Произход и развитие
Породата произхожда от Бирма, но е създадена и селекционирана във Франция. Древна бирманска легенда разказва, че някога в храма Лао Цун, посветен на синеоката богиня Цун Кюанг Се, изобразена в златна статуя със сапфирени очи, служел свещеник, известен със златистожълтата си брада и вярващ в одухотворяването на животните. От стоте бели котки, обитаващи светения храм, той избрал един котарак за свой приятел и го нарекъл Син. Един ден разбойници нахлули в храма, за да ограбят съкровището, и убили свещеника, който им препречил пътя към светената златна статуя. Котаракът Син се покачил върху мъртвото тяло на своя покровител, като не отмествал ужасения си поглед от богинята. И тогава изведнъж се оцветил в златист цвят като брадата на свещеника и на златната статуя, а очите му придобили сапфиреносин цвят, като очите на могъщата богиня. Едновременно с това крайниците му потъмнели, като само лапите, стъпили върху тялото на мъртвия му покровител, останали чисто бели. Това странно преобразяване на животното означавало вселяване духа на свещеника в котарака. Една седмица след този случай Син умрял и на следващия ден всички бели котки от храма се преобразили като него. Оттогава бирманците полагат големи грижи за тези редки и свещени котки, като будизмът не е пречка за боготворенето им и до днес. Разбира се, специалистите имат малко по-различна версия за произхода на тази изключително красива порода котки. Според нея в навечерието на Първата световна война двойка бирмански котки била изпратена за Англия, но по време на дългото пътуване мъжкият умрял. За щастие женската вече била заплодена от него и при пристигането в Англия родила красиви бирмански котета. Следващото й заплождане станало със сиамски котарак, в резултат на което се родили но две бирмански и сиамски котенца. Така започнало родословието на изключително красивата бирманска котка.
Екстериор и стандарт
Тялото е средно голямо, като мъжките са по-едри от женските. Главата е закръглена, челото изпъкнало, носът е къс, без изразен стоп. Мустаците са по-дълги и задебелени. Брадата е добре изразена. Ушите са малки и немного повдигнати. Очите са с овална форма и интензивно син цвят. Крайниците са сравнително къси и добре оформени. Опашката е средно дълга, елегантна, с по-редки косми в основата и гъсто окосмена и рунтава накрая. При спокойно състояние виси надолу, като при движение и възбуда се повдига нагоре и често се завива напред под формата на кръг. Тя не трябва да има пречупване и възли по нея. Космената покривка по цялото тяло е дълга, като най-дълга е на гьрба. На лицевата си част косъмът е по-къс, като постепенно става по-дълъг при бузите. Около шията има ясно изразена яка. Окраската на козината е с цвят на яйчена черупка, като на гърба преминава в златист цвят, а на корема е чисто бяла. По лицето, ушите, крайниците и опашката окраската е както при сиамските котки (акромеланизъм) и може да бъде в кафяво или синьо. Характерната особеност на породата са белите лапи, наподобяващи бели чорапчета, които свършват при основата на пръстите. Белият цвят не бива да преминава нагоре по крайниците. На задните крайници бялото оцветяване стига до края на петата. За недостатъци се считат бели петънца или точки върху кафяво оцветени части на тялото.
Цветовите варианти (някои примери):
SBI n - бирманска черна
SBI a - бирманска синя
SBI b - бирманска шоколадова
SBI c - бирманска лилава
SBI d - бирманска червена
SBI e - бирманска кремава
SBI f - бирманска черна костенуркова
SBI g - бирманска синя костенуркова
SBI h- бирманска шоколадово-костенуркова
SBI j - бирманска лилаво-костенуркова
SBI n 21 - бирманска черно таби
SBI a 21 - бирманска синьо таби
SBI f 21 - бирманска черно-костенурково таби
Качества и поведение
Нравът на свещената бирманска котка изисква определно разбирателство и сходство с характера на нейния притежател. За нея трябва да се отделя особено внимание и грижи. Добре се разбира с други домашни любимци и обича да играе с деца, които не са агресивни и обичат котките. Най-характерно за бирманската котка е, че за разлика от другите породи котки, се привързва повече към членовете на семейството, отколкото към дома, в който живее.
|